Общество

На 30 април1885 г. умира Спас Зафиров

Написано от Величка Ачева

Спас Зафиров е една от най-ярките личности на Пещера от възрожденската епоха, истински народен будител – бележит едновременно с плодоносната си педагогическа дейност и с книжовната си дейност като автор на книги и поезия.

Роден е в Пещера през 1816 г. във виден възрожденски род. Учи в гръцките училища в Пловдив, а след това в Атина. Овладява отлично гръцкия и френския език. Животът си посвещава на учителската професия, като един от ведущите строители на новото българско, светско, възрожденско училище. Учителства в различни селища. Първоначално в гръцкото училище в Татар Пазарджик, а по – късно в Пловдив при църквата “Св. Петка”, където тайно преподава и български език. Наклеветен той е подгонен от гръцката патриаршия и напуска Пловдив през 1854 г. и се установява в Калофер, където учителства с известния възрожденец Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев. Тук Спас Зафиров става инициатор за празнуването за първи път на деня на славянските просветители “Св.Св. Кирил и Методий ” на 11 май 1856 г. – един забележителен факт, отбелязан в популярния тогава “Цариградски вестник”.В периода 1860 – 1876 г. Спас Зафиров отново е в Пловдив. В Епархийското училище той има щастието да преподава френски и гръцки език на такива будни ученици като Иван Вазов, Христо Ботев и Екзарх Йосиф. Пак в “Цариградски вестник” Иван Вазов оценява по следния начин своя учител :” Той беше на години, със сухо, набръчкано чело. Беше добросъвестен учител, говореше бързо. Този сериозен човек беше и автор на стихосбирка с любовни песни.”

Във всичките тези години  освен с преподавателска дейност Спас Зафиров активно се занимава и с книжовна дейност.Във възрожденската ни литература той е оставил следните трудове : “Книжка за благонравите” – издадена в Браила през 1864 г., “Катехизис за малките деца” – Виена 1867 г. и “Практическо изучаване на французки език по Олендорфовата метода” напечатана във Виена през 1864 г. През 1857 г. Спас Зафиров заедно с Цветан Желев издават в Цариград стихосбирка с любовна поезия със заглавието “Българска гусла”.Така той се счита за първия пещерски поет. Това е поезия на любовните трепети и копнежи, в която се чувства гръцкото и италианско влияние. Стихосбирката има твърде висока цена в нашата литературна история, главно поради това, че спомага да се оформят представите ни за състоянието на поезията в средата на 19 век, в момент когато започват своите творчески опити П. Р. Славейков и Добри Чинтулов. След Освобождението Спас Зафиров се установява в Пловдив, където продължава активната си учителска и книжовна дейност. Болен и загубил зрението си умира на 30 април 1885 г.

Коментари