Култура

Маркос Хиралт Торенте  ще гостува в Пещера

Написано от Димитър Насков

Пещера. Испанският писател Маркос Хиралт Торенте ще представи книгите си ""Време за живот" и „Краят на любовта” на 13 юни от 16.30 часа в градската Художествена галерия. Новината потвърди Богдана Сиракова от Библиотека при НЧ”Развитие-1873”. "Този автор е смятан за един от писателите на века и е в България за празниците на културата в Пловдив  и издаването на книгата му "Време за живот " на български език. Поканата за срещата с пещерските читатели е наша", каза за Пещераинфо Сиракова. 

Маркос Хиралт Торенте е роден в Мадрид през 1968 г. в семейство на хора на изкуството (баща му е известен художник, дядо му – писател), сега Маркос Хиралт Торенте е водещ автор от своето поколение. Завършва философия в Автономния университет на Мадрид. Литературният му дебют е през 1995 г. със сборника разкази „Разбери ме“. 
През 1999 г. е признат за един от най-обещаващите автори на Испания, когато събира овациите на критиката и печели с „Париж“ награда „Хералде“ за роман, а със сборника разкази „Нищо не се случва самò“ – награда „Фурест и Рока“. За следващия си сборник разкази, „Краят на любовта“, получава международната награда „Рибера дел Дуеро“. 
Световният му триумф идва с романа „Време за живот“ (2010), за който не само печели престижната Национална награда за литература в Испания (2011), но и италианската „Стрега" (2014), при която негови подгласници остават българският писател Георги Господинов и финландската знаменитост Роса Ликсом. 
„Време за живот“ е преведен на много езици, включително вече и на български (изд. „Персей").
Това е вълнуващ и дързък автобиографичен роман за драматичната връзка между баща и син, за тъжните моменти и опасните кръстовища в живота. Една смела и красива изповед, за която четящите хора по света говорят.
Художник бохем, бащата напуска съпругата и невръстния си син, за да води свободен живот. Майката обгрижва детето си емоционално и психически, но отсъстващият баща хвърля тежка сянка върху живота на момчето. Липсата му се отразява върху мисленето и душевния свят на сина, повлиява и гледната му точка към света.
Години по-късно, когато бащата се разболява тежко и му остават две години живот, синът е този, който му се отдава всецяло, пренебрегвайки дори собственото си семейство. В изтичащото време за живот двамата връщат лентата назад и преосмислят пътя, който са изминали, обременен от вината им един към друг. Бащата си дава сметка, че е могъл да бъде по-добър художник, човек и баща. Под угрозата на смъртта синът подлага на преоценка недоволството, упреците и угризенията си и на тяхно място идва удовлетворението, че е сторил всичко за най-близкия си човек.

Коментари