Общество

Еньовден е, слънцето „тръгва към зима“

Написано от Димитър Насков

Еньовден е стар български празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата Източно-православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за "болестта без име".
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

На Еньовден – денят на Св. Йоан Кръстител, имен ден празнуват всички, които носят имената Деян, Деяна, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко и Янчо.

Коментари