Институции Любопитно Общество Политика

Д-р Лиляна Кавръкова обяви, че напуска ВМРО

Написано от Величка Ачева

Скъпи приятели,

 

Да ни е честита Новата 2019 година! Желая ви много здраве, късмет и усмивки, а на себе си като лекар и общински съветник  пожелавам  да срещам все повече усмихнати, сиреч щастливи хора.

Всяка изминала година е повод за равносметка и промени към по- добро, нарича се развитие. Приключи една сравнително спокойна и ползотворна година. Всички ние заедно с Вас направихме много добри неща, допуснахме и грешки, поправяме ги и вървим напред. Има още много  да се прави, работа ще има и след нас.

За съжаление последната общинска сесия премина и завърши по много нелицеприятен начин. Опозиционното мнозинство не прие никакъв вариант за увеличение на такса смет , при положение, че извън „шоковите” сто процента Общинската администрация предложи  още три варианта :

  • 2,5 промила, или 75 процента;
  • 2,2 промила, или 54 процента
  • 2    промила, или 40 процента

По закон трябваше да излезем с решение  като приемем поне един. Така през 2019 година обрекоха общината на мръсотия, блокираха БКС и подписаха много заповеди за уволнение на работници и служители, защото наистина парите няма да стигнат. Лично аз обаче им благодаря много, защото с действията си продължават да доказват, че съм права, като твърдя, че Ви мислят за аморфна, безпаметна и нищо нерабираща маса. Ще Ви обясня какво имам предвид.

            Повече от час обясняваха на нас и на всички, които са следили сесията как :

  • че увеличението е необходимо;
  • че е популизъм да се твърди обратното;
  • че сме закъснели – трябвало по малко и постепенно вече да сме увеличили такса смет;
  • че не трябвало да е „шоково” –от 10 на 20 стотинки на ден за жилище от 100 кв.метра в идеален център, за Четвърта зона увеличение 4 стотинки (!). Тук отварям скоба – всеки от Вас с ръка на сърцето ще се съгласи, че изхвърля много повече;
  • че са ни предупреждавали и още думи, думи, думи…

Чудесно! След всичко казано елементарната логика и здравият разум предполагаха политически отговорното решение или да приемем едно от трите предложения  на Общинската администрация, или сами да предложат някакъв процент на увеличение – 20, 30 или…. Да, ама не! Верни на линията да бламират Администрацията( в частност кмета) и общинските предприятия, опозицията остана ПАС. С точка 11 от  Дневния ред на сесията щяха да втвърдят линията си на поведение и само по чудо не уволниха без нито един смислен и законосъобразен аргумент шефа на работещото ВКС.

Няма вода, ама има боклук ! Весела Коледа и Честита нова година на електората!!!

            Господин Спиров и господин Вукев са отлично подготвени специалисти и ръководители, но не и магьосници – с пръчицата хоп! – има вода, хоп! – няма боклук.

            Колеги от опозицията, вече може да сте напълно сигурни, че на всички, дори и на малките деца в общината, им стана ясно кога мислите за тях повече – когато ги спасявате от „шоковото” увеличение от 10 на 20 стотинки, за да им е чисто, когато с мека кожена ръкавица елегантно им бъркате в … джоба за по 20 лева на 21 съветници на месец ( без осигуровките), или когато ще „задължите” кмета да изплаща от нашите данъци хонорарите на крайно необходимия Ви, най- вече дееспособен юрист ( каквото и да имате предвид) и още, и още, и още… Всички разбраха, че в разходната част сте факири. Казвам го, защото същият цирк се очаква при разглеждането  и гласуването на бюджета за 2019 година. Може пък да ни изненадате. А дано, ама надали!

            Както се казва – всяко зло за добро. Ако нещо не става по един начин, става най- малко по два други. Явно е дошло време да спрем да викаме неволята, за да не живеем на друг по волята. Време е да поеме отговорност и да повишим културата си в тази област. Да разходваме пестеливо водата, да знаем кое е краен отпадък, кое е за рециклиране, кое е запазено, но в момента или вече не ни е нужно – моливи, блокчета, играчки, книжки, дрехи и обувки, но не скъсани. Те ще са предмет на Дарителската борса, за която вече Ви споменах. Сигурна съм, че всеки от Вас има идеи как да направим  общината още по-приветливо и привлекателно място за живеене. С нас вече живеят бесарабски българи, които са страхотно слънчеви и позитивни хора и се чувстват много добре сред нас.        (Очакваме да дойдат още.)

           И сега като начало можем да започнем събирането на капачки от пластмасови бутилки, с които се закупува апаратура и се извършват изследвания на болни деца. Общинската администрация мисли в тази посока и има готовност да открие приемателен пункт. А бутилките отиват в контейнерите за пластмаса, виждате ги, лесно е. Трябва само желание и време да свикнем, сигурна съм, че можем. Информирайте се непрекъснато! Информираният човек е свободен и не може да бъде манипулиран.

В този ред на мисли, чисто по пещерски, една клюка за боклука ( има и рима!) „ Кметът увеличава таксата, защото иска да грабне боклука. Там е далаверата.” Преди три години пак той искаше да приватизира БКС, но то и до ден-днешен си е общинско. Не зная колко болен мозък може да го измисли, да си повярва, за да му се вържат и други. ( Знам ли, може и някой да се е вързал.)

            След всичко казано дотук очаквам да се изсипе поредната порция помия, но нищо! Наскоро мой много добър приятел ми каза френска поговорка : „Дъждът от хорската злоба не може да премине през чадъра на моето безразличие към тях.” Думите са много силно оръжие, връщат се и удрят със силата на бумеранг.

 Твърдят, че живеем в Пещера, не в Париж, но явно сами не го осъзнават.

Непрекъснато употребяват епитети като  „клакьори”, „нагли”, „изнервени”, „проповедници”, „неодушевени роботи за гласуване” и т.н., и т.н. Всеки грамотен човек, отваряйки Тълковния речник, ще разбере, че си правят автопортрет. Нали сме в Пещера, дето и кучетата се познават. Господа, когато със сърце започнете да работите с ръцете, а не с устата си,  тогава претендирайте да поучавате и получавате уважение!

Апропо, в Пещера има много зевзеци, т. нар. емблеми на града. Та наскоро един ме попита, визирайки Ви, какво прави групата две китари и едно море, или казано по пещерски „дрън, дрън, та пляс”. Запретнете ръкави и се докажете със собствени качества, а не плюейки, да се опитвате отново да яхнете хората! Аз лично имам чувство за хумор в изобилие, вече и чадър, така че действайте смело с епитетите! Живея в този град, познават ме и аз познавам умните и интелигентни мои съграждани и не гледам на тях като на неодушевени предмети. Стъпила съм здраво на краката си и знам  какво и колко мога.

И сега ще уведомя тези, които гласуваха за мен, заради мен самата, а не като член на партийна листа, за едно дълго обмисляно от мен решение.

По природа съм оптимист, за мен чашата  винаги е наполовина пълна, иначе животът става безмислен и се превръща в съществуване. Не приемам „Не става”, „не може”, „няма смисъл”. Докато си жив винаги има смисъл да се стремиш напред и нагоре. Човек на действието съм, не се вписвам в рамки, както казват моите приятели турци: „ Мохабет чок, файда йок”. Възпитана съм с християнски добродетели – да правя добро, да помагам, а ако не мога – да не вредя. По убеждение съм демократ, дясномислещ човек, не мога и не искам да мина на друг бряг, пък и не се научих да  плувам. Изповядвам принципа „От всеки според възможностите, на всеки според труда”, а на тези, които по обективни причини не могат да се да се справят , да се помага, но постоянно, а не за Коледа, Великден и преди избори. Категорично не приемам „От всеки според възможностите, на всеки според потребностите”. Познавам куп хора с почти никакви възможности, но със страшно големи потребности.

Уважавам свободната воля на всеки да има принципи и политически убеждения. Моите в този момент ми диктуват, че е дошло време да напусна ВМРО. Ставам една от многото безпартийни. Като общински съветник за протокола  ще уведомя, че ставам независима  (не че някога съм била зависима!). Оставам приятел с всички, с които осем години бяхме заедно. Аз не съм човек, който затръшва врати и гори мостове. В политиката има интереси, в живота има приятелства.

И за да разведря тона и аз ще се възползвам от японската култура. Ще си кажете:  „Докторката си направи политическо сепуку.” Но по-добре политическо сепуку за мен, отколкото политическо НЕПУКУ  спрямо Вас. Не ми е на живот и смърт да съм съветник, имам най- хуманнтата професия и съм добра в работата си. Сега обаче съм изпратена от Вас, за да работя за Вас. Животът продължава, така че да се захващаме за работа – нивата е дълга, почвата – плодородна, каквото посеем това ще поникне ( Евангелие от Лука 8:4-15; Ев. Мат. 13:1-9, 18-23; Ев. Марк. 4:1-20) . Да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ!

Бъдете благословени!

 

С уважение,

Д-р Лиляна Кавръкова –

Общински съветник

 

Коментари